Агушевите конаци - родопска поезия от камък и дърво

Агушевите конаци в смолянското село Могилица са най-големият архитектурно-жилищен и стопански ансамбъл от времето на 19-и век в България и на Балканския полуостров. Те са живата история за строителството в онези години, наричат ги поезия от камък и дърво.

Тази година се навършват 173 години от завършването на цялата сграда.

„Собственикът е бил най-богатият човек за времето си, тук в района, основно със скотовъдство се е занимавал родът, притежавали са огромни стада овце. В семейството на този човек е имало трима синове и една дъщеря и затова тук има три дворчета с по един кладенец, които остават като наследство за тях.

Дъщерята, по старите родопски традиции, когато се омъжи, излиза само с чеиза“, разказва пред БНР Юксел Голева, която продължава да събира историята на емблематичния конак.

Хората от рода са пътували в различни краища по света и във вътрешността на европейските държави като отвсякъде са донасяли по някаква идея, включвали са я в строителството и затова архитектурата е много добре усъвършенствана в цялата сграда.

Стаите в сградата наброяват 35, вратите са 76, прозорците са 221. Агушевите конаци имат 24 комина.

Изграден е в началото на ХІХ век от 3 майстори за Салих Ага неговите 3 синове. В края на ХХ век е реставриран и превърнат в етнографски музей.

След реституция през 2001 г. Агушевите конаци са върнати на наследниците на Салих Ага.

Преди изграждането на конаците в Могилица в съседното Черешово в периода 1780 – 1810 г. Салих Ага изгражда и друг по-малък феодален комплекс, който днес не е запазен.

Комплексът от сгради в Могилица е изграден за около 20 години от местни майстори. Първата част е завършена 1825 г., а втората през 1843 г. За последното свидетелства надпис на каменна плоча, поставена над входа над една от сградите – „1258 по егира“. Конаците са реставрирани от арх. Георги Лабов.

Големият конак е построен за посрещане на гости. Дворът е настлан с калдъръм от едри камъни и е ограден от двуетажни жилищни крила. Жилищните постройки са обширни с открити пространства — потони, много стаи (кощи, одаи и кьошкове) и три стълбища. Всяка от стаите има огнище и долапи и е богато декорирана.

Големият двор от север е ограден от стопански помещения и открит потон от юг и запад — с висок зид. Жилищната част е двуетажна. Във всяко от помещенията има огнище, а прозорците гледат към улицата.

Кулата е разположена в югоизточната част на конака и наподобява на морски фар. Отвън тя е украсена със стенописи, а вътрешното архитектурно оформление е изпълнено от чам, орех и череша.

В Агушевите конаци е имало библиотека – една от най-големите частни библиотеки на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век. За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди (внук на Агуш ага), който умира през 1921 г.

Библиотеката съдържа около 400 тома книги, включително 94 ръкописа, както и документи на арабски и турски език (писма, разписки, удостоверения, фермани, договори, заповеди и др.) и оцелява въпреки превратностите на съдбата.

Източник: blitz.bg