Древно село от времето на траките и една от най-запазените български крепости пазят вековни тайни в полите на Сакар

На 40 км източно от Свиленград, на самата българо-турска граница, се намира едно забравено от бога място, което крие невероятна и малко позната находка. По южните склонове на планината Сакар разнебитен път ще ви прекара през запустели махали, старите гранични укрепления, и ще ви доведе до едно древно село.

Селото има едва 32 жители. То съществува от времето на тракийското Одриско царство, а днес е на път да изчезне. Историята му сама по себе си е колоритна, а атмосферата на това място – на самия ръб на България, на един хвърлей от турската граница, може да впечатли поети, художници и всички романтични души.

Древното село, обаче, е само отправна точка към нещо по-голямо и впечатляващо, запазило в себе си вековни тайни. Това е една от най-малко познатите крепости у нас, но и най-добре запазените. За разлика от много други, от нея е останало много повече от няколко реда камъни – цяла кула, издигаща се на 18 метра височина.

Наричат я Букелон или Буколеон, или Вукел. Тя е съществувала още по римско време. Вероятно тъкмо в нейните околности става голямата битка с готите в края на IV век, в която е убит император Валент.

През 813 година хан Крум я завладява за България и оставя триумфална колона да напомня за събитието. Съседната скална църква датира от царуването на Симеон и Златния век.

Но най-паметната битка в историята на Букелон, обаче, се разиграва през 1205 година, когато цар Калоян разгромява латините при Одрин. Крепостта се намира точно на пътя за Адрианопол и Константинопол.

През 1204 рицарите от Четвъртия кръстоносен поход превземат и разграбват Константинопол. И после насочват погледи към процъфтяващите български земи. През пролетта на 1205 на цар Калоян се пада да спре амбициите им и да помогне на разбунтувалото се население на Адрианопол, днешен Одрин. На 14 април българите и съюзниците им кумани разгромяват рицарите, а латинският император Балдуин е отведен в плен в Търново.

Според легендата, Балдуин е прекарал първите няколко дни от пленничеството си тъкмо в Буклен и едва тогава е отведен в Търново. Историците не са на едно мнение по този въпрос.

Днес от крепостните стени са останали само отделни камъни, скрити из пълните с пепелянки треви. Но все още горда стои кулата-донжон, строена вероятно в началото на XIV век. Някои предполагат дори, че е издигната от българския цар Михаил Шишман. Смята се, че на нея е имало 24-часов наблюдателен пост.

Букелон е често разменяна между българи и ромеи по време на гражданските войни във Византия през XIV век.

След османските нашествия крепостта става ненужна и e оставена на дивите животни. През XVII век султан Мехмед IV идва на лов тук и после със задоволство коментира изобилието на дивеча.

В наши дни за крепостта няма вход, магазини за сувенири и опашки от туристи. През седмицата е напълно спокойно, а през уикенда се мярка по някой и друг любопеитен посетител.

В село Маточина времето е спрало. Малко след табелата за селото има знаци, които насочват към скалната църква. По пътя към крепостта в края на селото има чешма с вода, която става за пиене.

До кметството в центъра на селото има кладенец с пейки и облагородено пространство около него. През Балканските войни тук са убити 17 бунтовници от село Обручище. Старите хора разказват, че в кладенеца бил хвърлен местният свещеник, а след това убит от вражески войници и затрупан с още камъни. В началото на юни паметта на загиналите се почита от техните наследници, а кладенецът е възстановен в тяхна чест.

Разходка до крепостта Буклеон с екскурзовод е възможна, ако се обадите предварително в историческия музей на Свиленград. Пътят до селото не е в добро състояние, което трябва да се има предвид при самостоятелно пътуване. А крепостта се вижда още при влизането в селото, в ляво на хълма.

Източник: blitz.bg